Напоследък нямаше достатъчно време покрай цялата суматоха. Нямаше достатъчно време за най-значимите ми хора. И така получух писмо от дъщеря си. Обещавам да й отговоря лично, а отговор в същия дух да поместя тук. Реших да поместя писмото на Мария, въпреки че е прекалено емоционално.

“Здравей, татко!

Един от афоризмите на Оскар Уайлд гласи, че отначало децата обичат родителите си, защото не ги познават, по-късно ги опознават и след това рядко им прощават. С радост споделям, че случаят с родителите ми не е такъв. Възпитана съм с много обич от справедлив, достоен и грижовен баща, който винаги е готов да ме подкрепи. Благодарна съм, че винаги ме разбираш. За мен е истинско богатство да се уча от теб да бъда личност и професионалист.

Надявам се, че и аз достойно следвам примера ти.

Татко, приеми искреното ми уважение, обич и възхищение. Вярвам в теб!

Поздрави,

Мария”